|
тор, тòрът, тòра, мн. тòрове, м. 1. Само ед. Животински изпражнения, изгнила слама и др., които подсилват почвата и повишават нейната плодородност. Във въздуха, освен миризмата на овчи тор, усети се и приятният дъх на прясно мляко. Йовков. Младен беше изорал стърнищата и тора беше изкарал на по-слабите места. И. Волен. 2. Химическо вещество, с което се подхранва почва. Минерални торове. Азотни торове. Изкуствени торове.
|