торбà ж. Голяма кесия от тъкана материя или кожа обикн. с презрамка на единия край. С по една торба през рамо и с по една свирка на пояса, гонеха по някоя и друга овца. Йовков. Другите воловари грабнаха торбите си и също търтиха да бягат. Г. Караславов. Лете без аба, зиме без торба не ходи. Погов. □ Турям (слагам) си главата в торбата (разг.) — заемам се с рисковано дело, което може да коства живота ми.
|