тòча се, -иш се, мин, св. -их се, несв., непрех. 1. За течност — изливам се, тека на тънки струи. От чучурчето на охладителя се точи в черен котел бистра струйка. К. Константинов. В селския дол, където по-рано се точеше тънка като конец вадичка, сега бучеше цяла река. Йовков. 2. Прен. За множество — движа се бавно един подир друг, идвам на върволица; влача се. По двете страни на калното шосе непрекъснато се точеха безкрайни обозни кервани. Елин Пелин. Овцете се точеха на дълга върволица към къра. Йовков. 3. Прен. Простирам се на тънка ивица. Тръгваме на заход слънце Пред нас се точи бялата ивица на пътя. Йовков. 4. Прен. За дим и под. — извисявам се бавно на тънка струя. Млечнобял пушек се точи право нагоре в тънки струи. Йовков. Пламъкът се скри, остана да се точи едва ли не само черният му дим. Дим. Талев.
|