тòчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е в пълно съответствие с действителността, с образеца; напълно верен. Без точни сведения за неприятеля — ние очаквахме нападение от всяка една страна. Йовков. Точен превод. Точен часовник. Точно описание. Точно време. Точен отговор. 2. Който изпълнява всичко навреме, тъй както трябва, както се изисква. Редовен и точен бе на всички служби. Елин Пелин. Навреме тръгна на работа с баща си и беше добър работник, стана добър майстор, трудолюбив, усърден, точен, съвестен в работата си и към людете. Дим. Талев. □ Точни науки (книж.) — науки, основани на математиката.
|