|
тòчка ж. 1. Следа от докосването на остър предмет (молив, перо, игла и др.) върху повърхност. Правя точки по пясъка с върха на бастуна си. || Малко кръгло петно. Плат на точки. 2. Грам. Препинателен знак, който се поставя в края на изречението или след съкратена дума. Получих, скъпа майко, писъмцето. / Зарадва ме неравният му почерк — / скачени думи, без тире, без точка — / но писано направо от сърце. Ив. Бурин. 3. В математиката — място, което няма измерение, граница на една линия. В планиметрията под отсечка разбираме част от права, ограничена от две точки. 4. Определено място в пространството. Никъде не съм срещал такава голяма и величествена стена Тя се простира такава до точката, дето Крива река се влива в Рила река. Вазов. Високо в ясното небе се издигаше тъмният масив на планината, но там беше тихо, нищо не се виждаше освен светлата точка на един огън. Йовков. 5. Физ. Предел, при който настъпва или се проявява нещо. Точка на кипене. Точка на замръзване. 6. Отделен, номериран дял от писмено произведение, план, тезис и др. Първата точка от дневния ред — приемането на нови кооператори — мина за по-малко от час. А. Гуляшки. Планът на урока съдържа пет точки. 7. Спорт. Единица за изчисляване на прекия или крайния успех при спортни игри. 8. Употребено самостоятелно — край, завършек. Няма какво да приказваме повече. Точка. Още днес ще почнете масови арести. М. Марчевски. □ Допирна точка — а) Място, дето се допират две линии или две повърхности. б) Общи черти в характер, мисли, идеи и др. Изходна точка — място, от дето започва нещо. Кулминационна точка — най-висш момент от развоя на нещо. Мъртва точка — застой, безизходно положение. (От) гледна точка (на) (книж.) — позиция, от която се определя възглед, отношение към нещо. Опорна точка — място, което служи за опора. Слагам точка на и-то — изпилвам до край, с подробности; завършвам напълно, като давам заключение, обикн. при спорен въпрос. Турям точка — поставям край, завършек; преставам.
|