тòчно. Нареч. от точен. Той не можеше да си представи точно, какво бе нейното лице. Елин Пелин. Как настъпи това — не помня. Не помня точно и часа. Йовков. Гражданите са длъжни да съблюдават Конституцията и да изпълняват точно и добросъвестно законите на страната. Конст., чл. 92. Смисъла точно предавам на немски, само стихът ме затруднява. Вазов. Смяташе удивително бързо и точно като машина. А. Гуляшки. Образът и ръцете, дрехите и фонът — всичко до най-малките подробности беше изпълнено точно и внимателно. Йовков. Той се яви у Маргаритини точно на уречения час. Вазов. □ По-точно (казано) — като вметнат израз; в същност, действително. Запасният полковник или, по-точно казано, запасното полковниче се отпусна на креслото си. Св. Минков.
|