|
тоя̀га ж. 1. Дебела огладена пръчка за подпиране при ходене и др. Като се подпираше на тоягата си, старецът идеше, без да знае какво се е случило. Йовков. От селата се сринаха въстаници без оръжие. Награбили кой каквото намерил: мотики, брадви, коси, тояги. А. Каралийчев. Овчарска тояга. 2. Прен. Бой, удари с такава пръчка. Ако за едно дете е нужна тояга, то за друго стигат и няколко думи. Каравелов. Само приятелят се удостои да получи четири-пет тояги. З. Стоянов. На чужд гръб сто тояги са малко. Послов. □ Довеждам (докарвам) някого до просешка тояга (разг.) — разорявам го напълно. Намерил село без кучета, та тръгнал без тояга (погов.) — за безочлив човек, който си е превишил правата.
|