трàкам, -аш, несв., прех. 1. За твърд предмет — издавам остри, еднообразни звукове при удар о друг твърд предмет. Водениците продължават да мелят, камъните се въртят и кречеталата тракат оглушително. Л. Стоянов. Най-отпред се движи и трака равномерно един открит вагон. А. Каралийчев. Във вътрешността на зданието се отваряха врати, тракаха съдове. К. Константинов. Зъбите му тракат от страх. 2. Произвеждам отсечени еднообразни звукове, като удрям нещо твърдо о друго. Трима души в Райчевата кръчма до полунощ тракаха ниските ръбеста чашки с кисело жълто вино. А. Каралийчев. Вътре други тракаха табли и билярди. К. Константинов. Тихо похъркваше на миндера старият Брашнаров и тракаше равномерно с броеницата си. Дим. Талев. тракам се страд.
|