транс, трàнсът, трàнса, мн. няма, м. (фр.). Книж. 1. Силна нервна възбуда, при която съзнанието се помрачава и човек не владее волята си, действа автоматически. Тя, бедната дама, започна да плаче, / започна във транс да крещи. Вапцаров. Косата му беше разчорлена, а подкопаните му очи гледаха втренчено, сякаш се намираше в някакъв транс. Дим. Димов. 2. Състояние на медиум по време на спиритически сеанс. Щом влязох в кабинета на ясновидеца, той ме изгледа някак подозрително, после затвори очи и изпадна веднага в транс. Св. Минков.
|