трансцендèнтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. (лат.). 1. Филос. В идеалистическата философия — който е извън границите на опита, недостъпен за познанието. Трансцендентен свят. 2. Мат. Който не може да се изрази алгебрически. Трансцендентни функции. Трансцендентни числа.
|