трап, трàпът, трàпа, мн. трàпове и трàпища, трàпа (сл. ч.), м. Естествена или изкопана в земята голяма дупка; яма. Стоян вървеше нататък с широки стъпки и тъкмо се канеше да прескочи един трап, край него се стрелна Шаро и тупна с четирите си нозе на другата страна на трапа. Дим. Талев. Пътеката извива през гората, набраздена тук-там с дълбоки поройни трапища. Н. п. Филипов. Снегът валеше непрестанно и пълнеше трапищата с преспи. Вазов. □ Прескочи трапа (разг.) — оздравя, спаси се, не умря. А ти видя ли дядо Божин? Оздравя ли той? — Не съм го видял, Тошко. Но както ми казаха, няма да може да прескочи трапа. Дим. Ангелов.
|