трапèза ж. (гр.). 1. Маса с ястия, наредена за ядене. В къща, в която влизат чужди хора и сядат на трапеза, в нея всякога ще има веселие и плодородие. К. Петканов. Пържен лук, пържени яйца, пилешка яхния, праз, чесън, лещена чорба и още много други скъпи селски гозби се мъдреха на наредената трапеза. Ц. Церковски. Вдигам трапеза. Слагам трапеза. || Прен. Самите ястия, които се слагат на масата. Домакинята сложи богата трапеза. 2. Диал. Ниска маса за ядене; софра, синия. И Рачо сложи на една габровска мазна трапеза малко фасул с червен пипер, кисело зеле и хляб. Вазов. Пред всекиго на ниска трапеза имаше чаши и бъклица с вино. Ст. Загорчинов.
|