трàур, мн. няма, м. (нем.). 1. Жалеене, скръб по умрял, при което се носи тъмно облекло или други знаци, не се посещават увеселения и др. Батюшка, помислете, че сега хиляди руси гинат там, при Плевен. Цяла Русия е в траур. Вазов. Семейството ѝ е още в траур. Пазя траур. 2. Прен. Жалейно облекло или жалеен знак, обикн. с черен цвят. При него седеше възрастна дама в дълбок траур. Г. Райчев.
|