трàя, трàеш, мин. св. -ях, несв., непрех. 1. Извършвам се, продължавам определено време. На другия ден почна циганската сватба и трая цяла неделя. Елин Пелин. Тая болезнена тишина трае минута, две. Йовков. Зловещо дрънкат тежките окови. / Ах, докога ли тоя път ще трай! П. П. Славейков. 2. Запазвам се дълго време, без да се разваля; издържам. Знаеш в какви хайдушки времена живеем. Трябва парите в земята да се крият, а книгата не трае. А. Каралийчев. Дрехата, да речем, и нея трябвало да пестим. Добре трябвало да я пазим, та по-дълго време да ни трае. Влайков. Ябълките траят по-дълго от крушите. 3. Диал. Търпя, понасям. Корав се стори на Шибила камъкът, на който вечер слагаше главата си, и тежка му се видя пушката. Той повече не можеше да трае и тръгна за село. Йовков. Сърце, майко, не трае / да гледа турчин, че бесней / над бащино ми огнище. Ботев. 4. Диал. Мълча. Млък — нервира се Манчо. — Трай, да не ти строша главата барем на теб, както ми е докривяло. Кр. Григоров. □ Децата ми не траят (диал.) — децата ми умират, измират. Трай, коньо, за зелена трева (разг.) — ще чакаш напразно много време.
|