|
трèбя, -иш, мин. св. -их, несв. 1. Изкоренявам, изсичам ненужна гора, храсти и под. Още на другия ден всички — мъже, жени, старци и деца — се втурнали да секат гората, да требят пънищата, за да има къде да разчоплят първите си ниви. О. Василев. Требя гора. 2. Диал. Избивам, унищожавам, изтребвам. Индже сам гонеше сега кърджалиите, требеше хайдутите и обирниците по пътищата. Йовков. Няма за вас друга работа — додава друг, — ами сте пощурели птиците да требите, от туй да си вадите хляба. П. Ю. Тодоров. 3. Диал. Слагам в ред, подреждам, разтребвам. Двамата другари заживяват самостоятелен живот, пак в старата си гола стаичка, която редом вечер постилат и редят за спане, и чистят и требят сутрин. П. П. Славейков. Тя не ще да седне пред портата и да предумва хората, ами ще земе нещо да треби из двора. Влайков. 4. Диал. Махам, изхвърлям камъчета и развалени зърна от вариво; чистя. После Султана тикна в ръцете на Неда цяла една тепсия с леща и я изпрати да я треби вън на двора. Дим. Талев. Требя боб.
|