тревòга ж. 1. Силно вълнение, безпокойство, породено от опасение, че може да се случи нещо лошо, неприятно. Сърцето ѝ се свиваше от неизразима тревога и страх. Вазов. Страхът, че неприятелят може да настъпи, държи в тревога цялата позиция. Л. Стоянов. Хвърлям в тревога. Изпитвам тревога. 2. Само ед. Воен. Сигнал, който предупреждава за опасност. Ала все пак часовите бяха дали тревогата навреме. Част от войниците бяха успели да заемат удобни позиции в района на гарата. Дим. Димов. Въздушна тревога. □ Бия тревога — давам сигнал за борба срещу нещо опасно, вредно, нередно. Това, че Ведровският район изостана със сеитбата, ни накара да бием тревога в Министерството. А. Гуляшки.
|