тревòжа, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Създавам тревоги, вълнения, безпокойство; безпокоя. Мъчно ще стигнем в Кюстендил до вечерта, мисълта за нощуване започва да ни тревожи. Л. Стоянов. Ала неговото отсъствие от къщи не тревожи вече мама. Влайков. 2. Преча, смущавам. Манолаки беше отвъд, в стаята си, и за да не го тревожат, мъчеха се да приказват по-тихо. Йовков. тревожа се страд.
|