трем, трèмът, трèма, мн. трèмове, трèма (сл. ч.), м. 1. Диал. Покрито отворено помещение пред стаите на къща; отвод, пруст. Той мина пак край същата къща и Сара беше пак на трема. Вазов. Още вън, в тесния трем и до вратата на стаята му, бяха натрупани орехови пънчета. Дим. Талев. Ей на трема сбогом, той си зема — / враня коня го на порти чака. П. П. Славейков. 2. Диал. Дълга стряха, прилепена отпред на сграда. Заспала Рада галена, / заспала на двор под трема. Нар. прик. 3. Диал. Обор, яхър, конюшна.
|