треперлѝв, -а, -о, прил. Който трепери. Малкото лежеше повито до майка си, чуваше се слабият му треперлив гласец. Дим. Талев. И аз му протегнах черупката. Той я пое с треперлива ръка и жадно изпи водата. Н. Райнов. Треперливи лъчи.