трепèря, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. 1. Правя непроизволно бързи последователни движения; люлея се, клатя се, трептя. Високите черковни тополи трепереха ситно с всичките си листа. Вазов. Той повече и повече впиваше очи в книгата, която трепереше в ръцете му. Вазов. От една седмица ядем само варена царевица — нозете ни треперят от слабост. Л. Стоянов. Ръцете ѝ трепереха, не можеше една лъжица чорба да занесе до устата си. Г. Караславов. Устните му трепереха. || За глас — звуча с непроизволни прекъсвания и бързи изменения; прекъсвам се, изменям се. Гласът на студента трепереше от вълнение. Вазов. 2. Треса се, имам тръпки по тялото си. Той цял трепереше от глава до крака и бузите му се бяха залели със сълзи. Вазов. Лицето му беше червено от умора, той трепереше от студ и страх. Дора Габе. 3. Прен. Страхувам се много от някого. Ала те се бояха от мене, та ме не доближаваха — мъжете на цялото царство трепереха от мене. Н. Райнов. Неговото име бе много известно, та всички български села трепереха от стъпките му. К. Петканов. || Боя се да не се случи нещо, което не желая да стане, страхувам се за някого или нещо. Аргатуването у Деяна той сметна за свой късмет и затова трепереше да не го изгуби. Г. Караславов. Драги Бориславе, как треперех одеве за твоя живот! Вазов. 4. Прен. Полагам специални грижи за нещо или за някого, пазя го много старателно, милея за него. От толкози челяд един син и една дъщеря са им останали всичко и той и баба Добревица трепереха над тях. П. Ю. Тодоров.
|