трèпет м. 1. Само ед. Треперене, трептене. Лек трепет разтърси силните му набити рамене. Г. Караславов. В трепета на гласа му се вижда, че душата му е силно обладана от нещо ново и богато. Д. Немиров. 2. Прен. Силно душевно вълнение. Душата ѝ се вълнуваше от сладък и необясним трепет. Елин Пелин. Навсякъде, в най-големите опасности, в най-рискуваните и отчаяни дела Ламбрев отиваше спокойно, без всякакъв трепет. Йовков. Вземам с душевен трепет перото, за да напиша тия редове за моя незабравим приятел. Вазов. Любовни трепети.
|