трèпкам, -аш, несв., непрех. 1. Правя бързи последователни движения; трептя, треперя. Закъсняла чучулига лениво трепкаше над угарите. Влайков. Малките мигли трепкаха дълго, докато сънят отново склопи мирно очите. Ст. Загорчинов. Перките ѝ (на мряната) трепкат като крилца на голяма пчела. Ем. Станев. || Обр. Трепкат възбудено сърцата на запасните. Елин Пелин. 2. Разтърсвам се, имам тръпки под влияние на страх, неприятна изненада и под.; треперя. Дълго време след като утихна всичко, счуваха ми се все вопли и охкания и трепках, като мислех, че се подновяват пак. Величков. Тя трепкаше при всяко изскърцване на пътната врата. Г. Караславов. || Прен. Страхувам се, боя се. Той гордо върви напред, не трепка от куршумите, които свирят край ушите му. П. Вежинов. 3. За светлина — светя ту по-силно, ту по-слабо; мигам. Звездите на небето бързо и безпокойно трепкаха. Вазов. Последните пламъци на догорелите вече главни трепкаха над огъня бързо и безсилно. Елин Пелин. 4. Прен. За чувство и под. — долавям се ту по-слабо, ту по-силно. Гледам го плахо в очите. В тях трепка сдържана веселост. Влайков.
|