трептя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. трептя̀л, -а, -о, мн. трептèли, несв., непрех. 1. Правя бързи и къси еднообразни движения; трепкам. Над мен трептяха без покой листата / на трепетликата. К. Христов. А вън на двора пак така си шуми старата тънкоствола топола и изостреният ѝ връх все се люлее, трепти. А. Гуляшки. Устните ѝ трептят, ала не издават глас. Г. Райчев. || Обр. Отникъде ни шум, ни глас се чува; / душата развълнувана трепти. Величков. И сърцето ти в блян до сърце ми трепти. Дебелянов. 2. Физ. Движа се с трептения. Опънатите струни трептят. 3. За свещ, звезда, светлина и под. — светя ту по-силно, ту по-слабо. Едри звезди трептяха над черните покриви и сякаш ѝ се усмихваха. Йовков. Не искам да мъждея и трептя като кандилце / в монашеска килия. Багряна. Запалените свещи наоколо трептяха тихи и бледи. Дим. Талев. 4. За звук, глас и под. — чувам се ту по-високо, ту по-ниско, ту по-силно, ту по-слабо. От близкото село се носеше набожен ек на камбана и приятно трептеше в пресния сутрешен въздух. Елин Пелин. Гласът на болярина трептеше от гняв. Ст. Загорчинов. 5. Прен. Проявявам се, забелязвам се, показвам се. В очите му трепти някаква молба, някакво решение, което не смее да изрече. К. Константинов. На устните му трептеше едва уловима ядовита усмивка. Г. Райчев.
|