тресà1, -èш, мин. св. трèсох, прич. мин. св. деят. трèсъл, -сла, -сло, мн. -сли, несв., прех. Клатя с резки, отсечени движения; друсам, разтърсвам, люлея. Той (конят) вижда свободните коне, които пасат по поляните, и започва да цвили, като тресе цялото си грамадно тяло. Йовков. А вятърът вее, халата реве и тресе слабите стени на колибата. Вазов. Мечката тресеше цялото си тяло и ръмжеше доволно. Ст. Загорчинов.
тресà2. Само 3 л. ед. тресè ме, мин. св. трèсе ме, прич. мин. св. деят. трèсъл ме, трèсла ме, трèсло ме, мн. трèсли ме, несв., непрех. Имам треска, болен съм от треска. Що си тъй пребледнял? Тресе ли те? Вазов. Тресла го е тригодишна треска.
|