тресà се, -èш се, мин. св. трèсох се, прич. мин. св. деят. трèсъл се, -сла се, -сло се, мн. -сли се, несв., непрех. 1. Клатя се с бързи, отсечени движения; друсам се, люлея се. Стъклата на прозорците леко се тресяха и чаткаха. Вазов. Вън крилата плющят, цялата вятърница се тресе и пука. Йовков. Хотелът беше стара паянтова сграда, с под, който се тресе при всяка стъпка. К. Константинов. 2. Силно треперя от болест, страх, вълнение и под. Очите на Бръчков светеха, цялото му тяло се тресеше от възторг. Вазов. Тя продължаваше да се тресе от неудържими ридания. Г. Райчев. Евгени започна да се тресе от студ. Дим. Ангелов. Треса се от смях.
|