|
трèска1 ж. 1. Болезнено състояние, при което човек има висока температура и усеща студ и силни тръпки. Зъбите му тракаха като в най-силна треска. Ал. Константинов. Побиха ме студени тръпки и скрита треска ме нападна. З. Стоянов. 2. Прен. Силно вълнение, възбуждение. Дружината беше погълната от треската на играта. Вазов. Те (двата славея) пееха и малките им телца цели трепереха от вдъхновение и творческа треска. Елин Пелин. □ Блатна треска (мед.) — треска, която се явява в блатистите места; малария.
трèска2 ж. (рус.). Северна морска риба, от която се получава рибено масло. Gadus morrhua.
трескà ж. 1. Малко късче дърво, което се отцепва при сечене. Почна да сече дъба. Пресните трески хвърчаха надалече. Елин Пелин. 2. Обикн. мн. Тънко нацепени дръвчета за подпалване на огън. Край една от стените бяха наредени купчинка нацепени дърва и трески. Дим. Талев. □ Трески за дялане (разг.) — слабости, недостатъци, които трябва да се отстранят, да се премахнат.
|