трèскав, -а, -о, прил. 1. Който има треска. Аз щях да викна Викентия наш, ами той е трескав сега. Вазов. 2. Присъщ на човек, който има треска. Трескав поглед. Трескави очи. 3. Прен. Който се извършва с голяма бързина и напрежение. Навътре в гората кипеше трескава работа. Непрекъснато ечаха брадвите и от време на време с продължителен трясък се поваляше някъде дърво. Йовков. Гледаше с тъжно безразличие последните трескави приготовления. Г. Караславов. 4. Изпълнен с голямо възбуждение, вълнение. Владислав чакаше с трескаво нетърпение да чуе какво е станало в Царевец. Вазов. Цвета се стягаше за големия годеж с една трескава радост. Елин Пелин. Трескаво любопитство.
|