трескàвица ж. Диал. 1. Гръмотевица. Всичко потъна и се изгуби в бясната виелица на дъжда. Марин не чуваше трескавиците, не мислеше за нищо. Йовков. 2. Гърмежи, гърмене. Снощната трескавица не беше като тъй на вятър. Вазов.