трèскаво. Нареч. от трескав. Ръцете и челюстите му трепереха, а очите му блуждаеха трескаво и безумно. Йовков. С бързо движение тя дръпна завивката, запали лампата и трескаво почна да се облича. Дим. Димов. Мисълта му трескаво диреше изход. Ст. Дичев.
|