трещя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. трещя̀л, -а, -о, мн. трещèли, несв., непрех. 1. Издавам силен шум, трясък; буча, ехтя, гърмя. Сега почнаха да трещят бомби, ту пред едната позиция, ту пред другата или пред двете едновременно. Дим. Талев. Стъклата с шум трещят / от бясната фъртуна. Вазов. 2. Само 3 л. ед. Гърми, тряска се. Черни светкавици се гърчеха като змии. Трещеше. Йовков.
|