трибу̀н м. (лат.). 1. Истор. Название на длъжностно лице в древния Рим, което защитавало интересите на плебеите. 2. Книж. Обществен деец, който с речи и статии защитава правата и интересите на широките народни маси. Баща му, като учител, журналист и народен трибун, е бил принуждаван да скита от град на град. П. П. Славейков. Трибун на революцията.
|