трибу̀на ж. (лат.). 1. Място, обикн. издигнато, от което говори оратор. Събранието току-що бе започнало. На трибуната беше застанал парторгът и четеше доклада си. Ив. Мартинов. 2. Прен. Място, откъдето се защитават и пропагандират някакви идеи. Гръцката драма е била драма на съвременността и гръцкият театър — трибуна. П. П. Славейков. 3. Обикн. мн. Издигнато място за зрители на спортни състезания, манифестации и под. На един голям площад съзирам дървените трибуни, от които вчера ръководителите на републиката са поздравявали въодушевената манифестация на народа. Н. Фурнаджиев. □ Вдигам трибуна (остар.) — правя, свиквам непозволено протестно събрание, обикн. на открито.
|