тринòжник, мн. -ци, м. Специален уред с три крака, който се употребява като подставка за апарати, картини и др. Фотографът разпъна триножника, нагласи апарата. Ив. Хаджимарчев. Долу до реката се мъдреше пак симидчията Дельо, който подпираше с две ръце таблата, сложена върху триножника. Ст. Чилингиров.
|