трѝци мн., ед. няма, ж. Люспици от обвивката на смлени зърна на житни растения, които остават след пресяване на брашното. Тя извади един череп от счупена паница, в който имаше забъркани трици, взе от тях и хвърли на сивата патица. Йовков. От топлите трици болките се поуталожиха и момичето се унесе и заспа. Влайков. □ За какви трици (диал.) — за какво (при подчертаване, усилване). Лаеш на аба! — махна пренебрежително с длан Ангел. — За какви трици ѝ е Азия. За какво ще ѝ трябва. Г. Караславов. На брашното евтин, на триците скъп (погов.) — скъпи малоценното, а пилее ценното.
|