трогàтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който трогва, който вълнува. Трогателни, но къси и прости са тия следсмъртни обреди на бойното поле. Йовков. Болният го гледаше с трогателна молба, с надежда и безпомощен ужас в очите. Л. Стоянов. А дружинката на малките септемврийчета се труди с трогателно усърдие. А. Каралийчев.
|