трòгвам, -аш, несв.; трòгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. трòгнат, св., прех. Събуждам силно чувство на жалост, умиление; вълнувам, покъртвам. Неотразимо и силно тая музика завладяваше, трогваше и увличаше. Йовков. Тя се вгледа в гладкото му мургаво, правилно лице и неговата сърдечност я трогна. Г. Караславов. Топлият му, сърдечен глас трогна бея, той въздъхна, взе участие в скръбта му. К. Петканов. трогвам се, трогна се страд.
|