трòен, трòйна, трòйно, мн. трòйни, прил. 1. Който се състои от три еднакви части или от три предмета. Широката стая с многото мебели, в която влязохме, се осветляваше от троен светилник. А. Страшимиров. Майор Борис Казански придвижи към лещака нови полицейски и картечни роти и партизаните бяха опасани от двоен и троен кордон. Дим. Ангелов. 2. Три пъти по-голям. Днес ти откупи сина, / ала за тебе, живия, троен ще откуп да дават твойте синове във Троя. Ас. Разцветников (превод). В троен размер. □ Тройно правило (мат.) — правило за решаване на аритметически задачи, в които величините са в пропорционална зависимост.
|