трòмав, -а, -о, прил. Който се движи и работи бавно, несръчно, непохватно. Той беше неугледен, тромав и прост човек. Йовков. Мечката не бе много опитна в нападението на животни, а си беше и по-тромава, та затова последна излезе из засадата си. О. Василев. || За вървеж, походка, движение и под. — бавен, тежък, неграциозен. Той се приближи с тромави стъпки. Дим. Талев. Тромава походка. || Обр. Тромави стихове.
|