трон, трòнът, трòна, мн. трòнове, трòна (сл. ч.), м. (гр.). 1. Богато украсен скъп стол, на който седи монарх (или владика) във време на тържествени церемонии. Един трон от черно дърво с позлати и седефени шарила очакваше царя. Вазов. А по-отстрана, под разкошен заслон, / Кир гордо е седнал на царский си трон. П. П. Славейков. Владишки трон. 2. Прен. Царска власт. Твърде скоро едно царство ще пропадне и ще се разсипе и един цар ще изгуби своя трон. Йовков. 3. Стол, прикрепен към странична стена в черква. Сам чака в един трон дор трая изповедта. Вазов.
|