трòпвам, -аш, несв.; трòпна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Тропам веднъж или няколко пъти по веднъж. В това време майорът тропва на вратата. Влайков. Към полунощ тропна пътната врата, а след това и къщната. Г. Караславов. Дядо Костадин тропна с крак и кресна на едного. К. Петканов. Бързай и ти на сватба да тропнеш. П. Ю. Тодоров. 2. Удрям силно, тръшвам силно нещо. Станка почти побягна и силно тропна портата след себе си. Елин Пелин. Учителката влизаше. Тя тропна дневника на катедрата. И. Волен. 3. Прен. Разг. Изненадвам някого с нещо неприятно, натрапвам му нещо. Да вземе човек да ти тропне едно наказание, та да помниш! — завършва той със скрит яд. Л. Стоянов. Тропнаха ми много работа. тропвам се, тропна се страд.
|