трополя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. Произвеждам еднообразен, равномерен шум, обикн. при движение; тропотя. Колата трополеше сънено по мекия път. О. Василев. По вехтите калдъръми трополят колите на първите кервани, натоварени със зърно за общонародната републиканска житница. А. Каралийчев.
|