трòсвам, -аш, несв.; трòсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. трòснат, св., прех. 1. Рядко. Поставям, стоварвам грубо и невнимателно нещо. Горският тросна чувала на земята. Хар. Русев. 2. Прен. Казвам някому нещо с груб тон, сърдито. Тя му тросна: „Остави детето да си поспи. Не видиш ли на какво се е обърнало?“ Ст. Чилингиров.
|