трошà, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Правя нещо на късове, на части, за да ми послужи за някаква работа; чупя. Чувам, пак заправили пътища. Търсили работници да трошат камъни. А. Каралийчев. 2. Разбивам нещо на късове, на части, правя го негодно; чупя. Ще отрежа ей там ония клони, дето се възпрат в керемидите, та ги трошат. Йовков. Разгорещиха се Райчовите гости. Почнаха да трошат чаши, разбиха едно стъкло. А. Каралийчев. 3. Разбивам черупката на някакъв плод, за да извадя ядката му; чупя. Като се мръкнало, отишъл под дървото. Трошил орехи и слушал отде ще се зададе халата. Ран Босилек. Троша лешници. 4. Правя на трохи. Не троши хляба! 5. Прен. Диал. Съсипвам, похабявам. В турско време е нямало помен от тоя чифлик, а сега ето, петнайсет години болерци трошеха пари по съдилища против това зло. А. Страшимиров. Кажи, чобан, колко ти е стадо, / да не трошим стадо, да го броим. Нар. пес. троша се страд.
|