трошà се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, несв., непрех. 1. Разг. Ставам на късове; чупя се. В миг буря набразди водите черни. / Трошат се / гребла. К. Христов. От мраз започваха сами да се трошат клонките на дърветата. Ст. Загорчинов. 2. Прен. Диал. Мъча се, трудя се. Мъката си сакам да видя тука, за която съм се трошил и потил. Вазов. Троших се цял живот, половин век. Зърно по зърно събирах. А. Гуляшки. □ Троши си главата (разг.) — сам се оправяй в някаква трудна и опасна работа. Колко пъти съм те поучавал, че покорна глава сабя я не сече. Не си ме слушал — троши си сега главата. Ал. Константинов.
|