|
труд, трудъ̀т, трудà, мн. тру̀дове, тру̀да (сл. ч.), м. 1. Само ед. Целесъобразна, общественополезна човешка дейност, свързана с физическо и умствено напрежение. Аз постигнах идеала на земното щастие: той бил в труда, в здравето и в природата. Вазов. Народът почна да гледа на труда не като на мъка, а като на благословия. Елин Пелин. Трудът е дълг и въпрос на чест за всеки работоспособен гражданин. Конст., чл. 73. Умствен труд. Физически труд. Творчески труд. Производителност на труда. Ръчен труд. Охрана на труда. Герой на труда. 2. Голямо напрежение, мъка, усилия при извършване на нещо. Иванко! Иванко! Колко се трудя аз за тебе! Но ти ще оцениш ли както трябва трудовете и безпокойствата ми? В. Друмев. Тошови живееха в стария хамбар, преправен с голям труд на къща. Ст. Ц. Даскалов. 3. Прен. Нещо, постигнато с работа, с усилия, плод на усилена работа. Отделя човекът от имането си, от труда си и подарява. Йовков. Пак християнска кръв са пролели и християнски труд погазили. Ст. Загорчинов. 4. Научно произведение, научна книга. Библиографски труд. Ценен теоретически труд. Колективен труд. □ Давам си (правя си) труд — полагам усилия, старания да извърша нещо. Египетски труд (книж.) — тежък, изморителен, робски труд. Не си струва труда — не заслужава, няма смисъл. Сизифов труд (книж.) — тежък, но безплоден труд.
|