тру̀ден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който изисква много усилия, много труд; мъчен. Противоп. лесен. Подир още един час убийствено труден ход ние стигнахме навръх Стара планина. Вазов. Принудиха се да отделят една рота, която да направи далечен обход. Това беше трудно и опасно движение. Йовков. Труден въпрос. Трудна задача. || Който е съпроводен с мъчнотии, с трудности; тежък. Елена се намираше в трудно и безизходно положение. Влайков. Труден момент. Трудни времена. □ Трудна жена (диал.) — бременна жена.
|