тру̀дов, -а, -о, прил. 1. Който е свързан с труд, с работа. Улицата шумеше от движението на ежедневния, трескавия, трудовия живот. Вазов. Трудова дисциплина. Трудови навици. Трудови норми. Трудови закони. 2. Който живее, който се издържа от собствения си труд. Трудов народ. Трудова интелигенция. Трудово селячество. □ Трудови войски (остар.) — помощни войски, които имат за задача да прокарват пътища, да правят мостове и под. Трудова повинност (остар.) — задължителен труд, който гражданите дават на обществен обект в определен срок от време. Трудови резерви — квалифицирани, зарегистрирани като незаети в производството работници.
|