тру̀женик, мн. -ци, м. (рус.). Книж. Човек, който се труди, който работи усърдно, неуморно в някоя област на живота или културата. За българската интелигенция дигам тост и ония благородни труженици, които възпитават младото поколение в училищната сграда. Вазов.
|