труп, трупъ̀т, трупà, мн. тру̀пове, тру̀па (сл. ч.), м. 1. Тялото на човек без крайниците и главата; туловище. Изведнъж там изскочи дребно човече Беше гърбаво, главата му хлътнала в трупа, ръцете му несъразмерно дълги като на маймуна. Йовков. 2. Тялото на мъртъв човек или животно. На нара беше проснат човешки труп с открито мъртвешко лице. Дим. Ангелов. А Чубрата повдигаше безстрашно вълчицата, за да я показва, големият ѝ труп провикваше, лъсваше на слънцето кървавата ѝ рана. Йовков. 3. мн. тру̀пи. Част на отсечено дебело дърво от корена до клоните. Горе по върха Корита имаше коларски път, по който извозваха дърва и трупи. М. Марчевски. Двата железни гатера впиха с ръмжене острите стоманени зъби на трионите в дебелите трупи. Кр. Велков. □ Минавам през трупа на някого (книж.) — а) Погубвам някого, който пречи, за да постигна целта си. б) Служа си с непозволени средства, за да постигна целта си.
|