тру̀пам, -аш, несв., прех. 1. Слагам, поставям безредно на едно място, на куп. Неуморно те жънат там и трупат златни снопи. Елин Пелин. Трупаха на една страна хумата, на друга — камъните. Йовков. Всяка вечер глухонемият прибираше вързопи подаръци и ги трупаше в стаичката си. Г. Караславов. Накрай площада мъничък прегърбен човек ринеше снега и го трупаше на купчини. А. Каралийчев. || За сняг — валя изобилно, като покривам с дебел пласт; навалявам. Снегът се сипе тихо на парцали. / Вали, вали, високи преспи трупа, / виж: сливата се свела — ще се счупи. Н. Фурнаджиев. 2. Събирам на едно място голям брой, количество от нещо. И двете, страни трупаха войски на границата си. Вазов. Почна да трупа чеиз за Неда — наближаваше време да задомят девойката. Дим. Талев. 3. Прен. Събирам постепенно, придобивам много пари, имот, голямо богатство. Човек живее, не за да трупа напусто пари и да трепере ден и нощ за тях, а живее, за да направи добро. Д. Немиров. Братя Бабулеви търгуваха и трупаха богатство. Дим. Талев. 4. Прен. Добивам, придобивам постепенно много познания, опит, впечатления и под. Купувай си книги, учи, трупай знания. Г. Караславов. трупам се страд.
|